Анна Йончева, която показва усмивките на различните деца
е фотопроект, основан от Анна Йончева – майка на две деца без увреждания, която се сблъсква с нетърпимостта, най-много на другите родители, към " другите " деца. Идеята за плана ѝ хрумва в началото на месец март 2019 след една случка на детската площадка, когато съученик на щерка ѝ се опитва да убеди момиченцето да не играе с момиченце в инвалидна количка, тъй като можела да се разболее и да се болести от детето.
Тогава Анна взема решение, че може да снима " всички тези деца, които обществото приема за „ разнообразни “ и да ги демонстрирам, с цел да свикнат останалите с тяхното наличие. И да се научат да не ги игнорират… " Защото приемането им стартира точно от децата. Които обаче би трябвало да бъдат и насочвани от родителите вкъщи по какъв начин да се държат с тези, които са разнообразни от тях. Стартира плана с фейсбук страницата Проект " Различните " деца на България и единствено за няколко дни над 300 родители на деца, които желаят историите на децата им да бъдат разказани, се свързват с нея.
Тогава Анна, която е фен фотограф, все още не подозира колко доста другари ще откри измежду родители и деца със специфични потребности и какъв брой вдъхновяващи истории ще научи. Започва със свито сърце, тъй като и тя като множеството родители на здрави хлапета до оня миг няма опцията да поддържа връзка с тези деца и родителите им. Това е и първият ѝ сблъсък със заблудата, че майките не желаят да демонстрират децата си. Напротив, цели фамилии пътуват през България, с цел да застанат пред обектива ѝ. Защото обичат безусловно децата си и се гордеят с техните достижения.
От оня първи допир с усмихнатата Вики в инвалидната количка на площадката до през днешния ден е предходна единствено година и половина. Но това, което е постигнал планът на Анна " Различните " деца на България, е нещо толкоз голямо, колкото е сърцето ѝ . Първоначалната ѝ идея е да популяризира усмивките и " нормалността " на тези деца в обществените мрежи, а по-късно с галерия, тъй като няма нищо по-нормално от това на детската площадка всички да играят дружно. " За мое благополучие родителите, които също одобряват това за обикновено, се оказаха извънредно доста и планът доби огромна известност. Започнах да провеждам срещи, на които децата със характерни потребности се запознаваха със свои връстници, общуваха и играеха ", връща се обратно във времето Анна.
При тези срещи обаче става ясно, че на детските площадки няма уреди, пригодени за деца в инвалидни колички. Тогава Анна стартира кампанията " Да играем ЗАЕДНО " , като с помощта на дарения сумата за първото оборудване е събрана. След деликатно изследване се стопира на комбинирана люлка-везна, пригодена за взаимна игра на деца в инвалидни колички и независимо движещи се деца. " Само месец по-късно монтирахме първата такава люлка в България – в парк " Света Троица " в София. Това стана възможно посредством на Георги Пейков – единственият, който приема предизвикването да направи това оборудване за България, макар че до оня миг той създава триколесни колела за деца със характерни потребности, разказва ми с неспокойствие в гласа Анна. А когато Валерко, един от най-малките ѝ приятели, " за пръв път се качва на това оборудване, плаче и се радва: " Мамо, аз хвърча! Виж ме! " – в такива моменти знам, че съм на прав път " .
А през днешния ден към този момент се произвежда и петнадесетата люлка-везна за страната ни, като единствено три са закупени от общински пари – две в Хасково и една в Перник. А другите единадесет (и още една на път) са от приходите от изложбите на Анна с фотографии на децата и щедростта на донори (частни лица, компании и сдружения, с помощта на които планът продължава да съществува сполучливо. Преди да започва, Анна счита, че хората са по-скоро неприятни, в сравнение с положителни. Днес мнението ѝ е безусловно друго . Тя към този момент е уверена, че има доста положителни хора, които единствено за броени часове могат да върнат усмивките на детските лица.
Въпреки че не липсват и разочарования: " Непрекъснато невъзпитани деца чупят люлките. Ние сме решили специфичните изкомбинирани люлки да са точно на детската площадка. Те са за всички деца, само че с цел да се люлеят, а не да блъскат и разрушават. Тук идва ролята на родителите, да изясняват и да възпитават в приемливост ".
Можете да видите третата фотоизложба, която е и първата национална, събрала този път освен фотосите на Анна, само че и на сътрудници фотографи, в изложба Nova Art Space до 30 октомври. В галерията можете да си купите страхотните благотворителни календари, както и сувенири. На помощ на инициаторката на плана идват камерите на всички тези съмишленици от разнообразни краища на страната, които не стопират да снимат деца из цяла България. Все още не престават фотосесиите на " другите " деца, а новата цел на Анна е и ново оборудване – въртележка за децата с инвалидни колички.
Усмихнатите " разнообразни деца " на България гостуват със фотосите си в първата галерия зад граница в Българо-австрийско учебно заведение “Св. св. Кирил и Методий ” – Виена, а напълно скоро тя ще прелети през Океана до Чикаго, където ще гостува на българската общественост. Толкова е значимо, че фотосите на децата ни ще бъдат по всички краища на света. " Една майка се разплака от неспокойствие, че изложбата ни стигна до Виена, тъй че с изключение на нова въртележка, другата ни фантазия е да стигнем до другите краища по света ".
Защото " другите " деца на България не са невидими . А Анна и обективът ѝ описват красивите им и малко чудни истории – на обич, всеотдайност и доста храброст. Чрез фотосите, посредством изложбите, посредством новаторските уреди на детските площадки... Защото няма нищо по-красиво от детските усмивки. Благодаря ти, Анна, за това странствуване през любовта и добрината!
Стефан, Макс и Neverest: За едно велико премеждие трябват и велики дами!
Тогава Анна взема решение, че може да снима " всички тези деца, които обществото приема за „ разнообразни “ и да ги демонстрирам, с цел да свикнат останалите с тяхното наличие. И да се научат да не ги игнорират… " Защото приемането им стартира точно от децата. Които обаче би трябвало да бъдат и насочвани от родителите вкъщи по какъв начин да се държат с тези, които са разнообразни от тях. Стартира плана с фейсбук страницата Проект " Различните " деца на България и единствено за няколко дни над 300 родители на деца, които желаят историите на децата им да бъдат разказани, се свързват с нея.
Тогава Анна, която е фен фотограф, все още не подозира колко доста другари ще откри измежду родители и деца със специфични потребности и какъв брой вдъхновяващи истории ще научи. Започва със свито сърце, тъй като и тя като множеството родители на здрави хлапета до оня миг няма опцията да поддържа връзка с тези деца и родителите им. Това е и първият ѝ сблъсък със заблудата, че майките не желаят да демонстрират децата си. Напротив, цели фамилии пътуват през България, с цел да застанат пред обектива ѝ. Защото обичат безусловно децата си и се гордеят с техните достижения.
От оня първи допир с усмихнатата Вики в инвалидната количка на площадката до през днешния ден е предходна единствено година и половина. Но това, което е постигнал планът на Анна " Различните " деца на България, е нещо толкоз голямо, колкото е сърцето ѝ . Първоначалната ѝ идея е да популяризира усмивките и " нормалността " на тези деца в обществените мрежи, а по-късно с галерия, тъй като няма нищо по-нормално от това на детската площадка всички да играят дружно. " За мое благополучие родителите, които също одобряват това за обикновено, се оказаха извънредно доста и планът доби огромна известност. Започнах да провеждам срещи, на които децата със характерни потребности се запознаваха със свои връстници, общуваха и играеха ", връща се обратно във времето Анна.
При тези срещи обаче става ясно, че на детските площадки няма уреди, пригодени за деца в инвалидни колички. Тогава Анна стартира кампанията " Да играем ЗАЕДНО " , като с помощта на дарения сумата за първото оборудване е събрана. След деликатно изследване се стопира на комбинирана люлка-везна, пригодена за взаимна игра на деца в инвалидни колички и независимо движещи се деца. " Само месец по-късно монтирахме първата такава люлка в България – в парк " Света Троица " в София. Това стана възможно посредством на Георги Пейков – единственият, който приема предизвикването да направи това оборудване за България, макар че до оня миг той създава триколесни колела за деца със характерни потребности, разказва ми с неспокойствие в гласа Анна. А когато Валерко, един от най-малките ѝ приятели, " за пръв път се качва на това оборудване, плаче и се радва: " Мамо, аз хвърча! Виж ме! " – в такива моменти знам, че съм на прав път " .
А през днешния ден към този момент се произвежда и петнадесетата люлка-везна за страната ни, като единствено три са закупени от общински пари – две в Хасково и една в Перник. А другите единадесет (и още една на път) са от приходите от изложбите на Анна с фотографии на децата и щедростта на донори (частни лица, компании и сдружения, с помощта на които планът продължава да съществува сполучливо. Преди да започва, Анна счита, че хората са по-скоро неприятни, в сравнение с положителни. Днес мнението ѝ е безусловно друго . Тя към този момент е уверена, че има доста положителни хора, които единствено за броени часове могат да върнат усмивките на детските лица.
Въпреки че не липсват и разочарования: " Непрекъснато невъзпитани деца чупят люлките. Ние сме решили специфичните изкомбинирани люлки да са точно на детската площадка. Те са за всички деца, само че с цел да се люлеят, а не да блъскат и разрушават. Тук идва ролята на родителите, да изясняват и да възпитават в приемливост ".
Можете да видите третата фотоизложба, която е и първата национална, събрала този път освен фотосите на Анна, само че и на сътрудници фотографи, в изложба Nova Art Space до 30 октомври. В галерията можете да си купите страхотните благотворителни календари, както и сувенири. На помощ на инициаторката на плана идват камерите на всички тези съмишленици от разнообразни краища на страната, които не стопират да снимат деца из цяла България. Все още не престават фотосесиите на " другите " деца, а новата цел на Анна е и ново оборудване – въртележка за децата с инвалидни колички.
Усмихнатите " разнообразни деца " на България гостуват със фотосите си в първата галерия зад граница в Българо-австрийско учебно заведение “Св. св. Кирил и Методий ” – Виена, а напълно скоро тя ще прелети през Океана до Чикаго, където ще гостува на българската общественост. Толкова е значимо, че фотосите на децата ни ще бъдат по всички краища на света. " Една майка се разплака от неспокойствие, че изложбата ни стигна до Виена, тъй че с изключение на нова въртележка, другата ни фантазия е да стигнем до другите краища по света ".
Защото " другите " деца на България не са невидими . А Анна и обективът ѝ описват красивите им и малко чудни истории – на обич, всеотдайност и доста храброст. Чрез фотосите, посредством изложбите, посредством новаторските уреди на детските площадки... Защото няма нищо по-красиво от детските усмивки. Благодаря ти, Анна, за това странствуване през любовта и добрината!
Стефан, Макс и Neverest: За едно велико премеждие трябват и велики дами!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ